Чуй

Нека ти почета. Извинявай, гласът ми трепери – трудно го владея, когато ноември е толкова красив. Кехлибарената есен ме задавя в своите нюанси. Нека ти почета. Историята не е дълга, но ще я взимаме на почивки. Пресекулки меланхолия ще разлива всяка глътка от чая, който ще ти поднеса. Знам, ще пиеш бавно, за да усещаш... Continue Reading →

Отказвам да се откажа

Не помня колко точно време мина. Календарът ясно ми крещи от стената, но аз не усещам времето. Станало е като бримка, която се влачи подире ми. Прашинките дружно се скупчват по клавиатурата и застиват там в някакъв отнесен, тъжен сън. Не помня какво точно се случи. Помня само, че тичах. Толкова дълго тичах, че накрая... Continue Reading →

На дъх разстояние

Миризма на прах и мухъл изпълваше помещението. Силно усещане за гибел витаеше между олющените стени. Студ пълзеше под босите ѝ нозе, докато тъмнината навън жадно попиваше времето. Тя изтича навън – листата на дърветата трепераха като милиони черни пеперуди. Някъде между тях, силует дърпаше завесата от мрак и безнадеждност. Светлозара отвори очи. Човекът, седящ срещу... Continue Reading →

Тя идва само в полунощ

Борис лежеше, загледан в играещите сенки по тавана. Зората пропукваше отиващата си нощ, докато вълнението му се засилваше. Той извърна глава към Вяра, която спокойно спеше до него. Отмести кичур коса от лицето ѝ и стана. Между кафето и душа провери пощата си два пъти, след което отново седна пред компютъра и се намръщи на... Continue Reading →

Наследството

Тревата беззвучно потъваше под стъпките на Аксения. Бе мека и жълта, като че ли бе загинала преди да ѝ е дошло времето. Лек ветрец носеше миризмата на отиващото си лято, а гарвани пронизваха въздуха с крясъци. Пансионът се издигаше пред нея в цялата си занемарена величественост. Приличаше на ветеран от едновременно всички войни, състояли се... Continue Reading →

Сенки

Виктор барабанеше по волана. Силният дъжд приглушаваше музиката, идваща от радиото. Той наблюдаваше малката сграда през предното стъкло на колата си и дишаше неравномерно. Червени светлинки обхождаха периферията и се давеха в нощта, отдавна спуснала черните си пипала над града, а улиците бяха мокри и пусти. Особено в тази част. Той изключи двигателя, слезе и... Continue Reading →

Не си това, което си

Перките на вентилатора дрезгаво бръмчаха и изолираха шума от трафика отвън. Слънчеви лъчи се гонеха из просторната таванска стая, докато Емил лежеше със затворени очи и дишането му бавно възвръщаше нормалното си темпо. Отвори ги чак когато чу проскърцването на врата и проследи годеницата си да излиза гола от банята, омотала главата си с хавлиена... Continue Reading →

Прегръдка

В тишината отекваха стъпки и равномерни потропвания на токчета като отмерван ритъм на някаква далечна мелодия. Елена бързаше към къщи. Наложило се бе да остане след работно време в офиса, за да довърши някакъв проект за следващия ден. Погледна часовника си –  наближаваше десет. Уличните лампи лениво бяха подхванали нощната си смяна. Имаше някаква загатната... Continue Reading →

Далеч от тук

Отворих очи. Мирис на пръст и потъпкана трева замъгли погледа ми. Отне ми няколко минути да осъзная къде се намирам. Чух отдалечаващ се тътен и си спомних – бяхме нападнати в ранни зори. Писъкът на жена ми беше раздрал въздуха и в просъница скочих на крака. Бяха много, бяха навсякъде. Ревът им беше мощен и... Continue Reading →

My First Blog Post

Be yourself; Everyone else is already taken. — Oscar Wilde. This is the first post on my new blog. I’m just getting this new blog going, so stay tuned for more. Subscribe below to get notified when I post new updates.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: