Човек в стъкленица

Чувствам се като взрив в необятно пространство и отчаяно се опитвам да поема първата си глътка въздух. Кашлям, пъшкам и тихо изплаквам, сгушен на гърдите на огромното същество, което ме е прегърнало. Някак скована е тази прегръдка, студена. Плаша се, искам да се върна там, откъдето дойдох – там беше топло и уютно. Допирът на... Continue Reading →

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: