Home

  • Чуй

    ноември 11, 2019 by

    Нека ти почета. Извинявай, гласът ми трепери – трудно го владея, когато ноември е толкова красив. Кехлибарената есен ме задавя в своите нюанси. Нека ти почета. Историята не е дълга, но ще я взимаме на почивки. Пресекулки меланхолия ще разлива всяка глътка от чая, който ще ти поднеса. Знам, ще пиеш бавно, за да усещаш… Още

  • Човек в стъкленица

    ноември 28, 2022 by

    Чувствам се като взрив в необятно пространство и отчаяно се опитвам да поема първата си глътка въздух. Кашлям, пъшкам и тихо изплаквам, сгушен на гърдите на огромното същество, което ме е прегърнало. Някак скована е тази прегръдка, студена. Плаша се, искам да се върна там, откъдето дойдох – там беше топло и уютно. Допирът на… Още

  • Атазагорафобия

    октомври 15, 2022 by

    София влезе в малкото таванско помещение, където бе живяла сестра ѝ. То тънеше в прах и миризма на бои. Четки и тубички бяха разпилени навсякъде, трябваше да преместиш недовършени платна, за да се придвижиш от едно място до друго. В малък скрин лежаха пликовете с пари, които София изпращаше на сестра си всеки месец. Тя… Още

View all posts

Follow My Blog

Get new content delivered directly to your inbox.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: