Home

  • Чуй

    ноември 11, 2019 by

    Нека ти почета. Извинявай, гласът ми трепери – трудно го владея, когато ноември е толкова красив. Кехлибарената есен ме задавя в своите нюанси. Нека ти почета. Историята не е дълга, но ще я взимаме на почивки. Пресекулки меланхолия ще разлива всяка глътка от чая, който ще ти поднеса. Знам, ще пиеш бавно, за да усещаш… Още

  • Шумът на звездите

    май 16, 2022 by

    Снегът хрущеше под обувките ѝ. Студът се просмукваше в дрехите ѝ, пропълзяваше под шапката и се настаняваше в косите ѝ. Стела вървеше по малките улички и не спираше да се чуди на мразовитата омайност, в която бе потънало градчето. Никога през живота си не бе виждала такава зима. Сви по моста и очите ѝ обходиха… Още

  • Ноктюрно

    октомври 16, 2021 by

    Аз твойта душа съм, навеки проклета, опита живея в омраза и страст, в смъртта се възнасям, из гробове светя, проклинам и крея, царкиня без власт! Теодор Траянов      Големите ѝ очи се взираха в огледалото за обратно виждане със сиво-зелени оттенъци на ужас, докато дишането ѝ се учестяваше със секунди. Изключи двигателя и слезе от… Още

View all posts

Follow My Blog

Get new content delivered directly to your inbox.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: