Home

  • Чуй

    ноември 11, 2019 by

    Нека ти почета. Извинявай, гласът ми трепери – трудно го владея, когато ноември е толкова красив. Кехлибарената есен ме задавя в своите нюанси. Нека ти почета. Историята не е дълга, но ще я взимаме на почивки. Пресекулки меланхолия ще разлива всяка глътка от чая, който ще ти поднеса. Знам, ще пиеш бавно, за да усещаш… Още

  • Ноктюрно

    октомври 16, 2021 by

    Аз твойта душа съм, навеки проклета, опита живея в омраза и страст, в смъртта се възнасям, из гробове светя, проклинам и крея, царкиня без власт! Теодор Траянов      Големите ѝ очи се взираха в огледалото за обратно виждане със сиво-зелени оттенъци на ужас, докато дишането ѝ се учестяваше със секунди. Изключи двигателя и слезе от… Още

  • Злато за надежда

    април 26, 2021 by

    Лятото си отиваше. Бавно, мъчително, изпълнено с потрошени криле и заблуди, то пълзеше, отдалечаваше се от нея – топлината му не успя да я докосне. Сега бе ред да отстъпи. Евелина седеше на малко кресло до леглото и четеше на глас. Приказките на Андерсен бяха любими на дъщеря ѝ и тя я молеше да ѝ… Още

View all posts

Follow My Blog

Get new content delivered directly to your inbox.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: