Home

  • Чуй

    ноември 11, 2019 by

    Нека ти почета. Извинявай, гласът ми трепери – трудно го владея, когато ноември е толкова красив. Кехлибарената есен ме задавя в своите нюанси. Нека ти почета. Историята не е дълга, но ще я взимаме на почивки. Пресекулки меланхолия ще разлива всяка глътка от чая, който ще ти поднеса. Знам, ще пиеш бавно, за да усещаш… Още

  • У дома

    септември 19, 2022 by

              Накъде така тичаш, Двойнико?           Накъде си хукнал в нощта?           Посока имаш ли? План? Докога ще бягаш, Двойнико?           Докога мислеше, че можеш да се криеш в тази сляпа светлина? Сухи клонки хрущяха под краката му, листа шумоляха от глухия бяг на разранените му нозе. Той тичаше без посока, а дърветата оживяваха, отваряха… Още

  • Няма да те забравя

    юли 13, 2022 by

    Помниш ли първата ни среща? Беше тихо, пусто безвремие между пролет и лято в едно отдалечено малко градче. Бе толкова празно, улиците – проядени от дупки, сградите ронеха мазилката си, притихнали, докато ти минаваше покрай тях. Сякаш искаха да скрият унинието си и да изглеждат по-приветливи за теб. Ти вървеше между тях, понесла кошница с… Още

View all posts

Follow My Blog

Get new content delivered directly to your inbox.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: