Първо място с Истории от някога на тема „Пръстенът на Мрака" - 16.02.23г.
Човек в стъкленица
Чувствам се като взрив в необятно пространство и отчаяно се опитвам да поема първата си глътка въздух. Кашлям, пъшкам и тихо изплаквам, сгушен на гърдите на огромното същество, което ме е прегърнало. Някак скована е тази прегръдка, студена. Плаша се, искам да се върна там, откъдето дойдох – там беше топло и уютно. Допирът на... Continue Reading →
Атазагорафобия
София влезе в малкото таванско помещение, където бе живяла сестра ѝ. То тънеше в прах и миризма на бои. Четки и тубички бяха разпилени навсякъде, трябваше да преместиш недовършени платна, за да се придвижиш от едно място до друго. В малък скрин лежаха пликовете с пари, които София изпращаше на сестра си всеки месец. Тя... Continue Reading →
У дома
Накъде така тичаш, Двойнико? Накъде си хукнал в нощта? Посока имаш ли? План? Докога ще бягаш, Двойнико? Докога мислеше, че можеш да се криеш в тази сляпа светлина? Сухи клонки хрущяха под краката му, листа шумоляха от глухия бяг на разранените му нозе. Той тичаше без посока, а дърветата оживяваха, отваряха... Continue Reading →
Няма да те забравя
Помниш ли първата ни среща? Беше тихо, пусто безвремие между пролет и лято в едно отдалечено малко градче. Бе толкова празно, улиците – проядени от дупки, сградите ронеха мазилката си, притихнали, докато ти минаваше покрай тях. Сякаш искаха да скрият унинието си и да изглеждат по-приветливи за теб. Ти вървеше между тях, понесла кошница с... Continue Reading →
Друга реалност
Слънчевият заник се изтягаше на повърхността на океана. Солен полъх галеше водата и образуваше леки вълни, карнеолови нюанси играеха в спускащия се здрач. Отнякъде долетя птичи ек – изтерзан, подивял, самотен. Арина разрови с пръсти мокрия пясък и се наслади на гъделичкащото усещане, което остави по нозете ѝ. – Какво правиш? – гласът... Continue Reading →
Шумът на звездите
Снегът хрущеше под обувките ѝ. Студът се просмукваше в дрехите ѝ, пропълзяваше под шапката и се настаняваше в косите ѝ. Стела вървеше по малките улички и не спираше да се чуди на мразовитата омайност, в която бе потънало градчето. Никога през живота си не бе виждала такава зима. Сви по моста и очите ѝ обходиха... Continue Reading →
Ноктюрно
Аз твойта душа съм, навеки проклета, опита живея в омраза и страст, в смъртта се възнасям, из гробове светя, проклинам и крея, царкиня без власт! Теодор Траянов Големите ѝ очи се взираха в огледалото за обратно виждане със сиво-зелени оттенъци на ужас, докато дишането ѝ се учестяваше със секунди. Изключи двигателя и слезе от... Continue Reading →
Злато за надежда
Разказът е публикуван в списание Дракус, есен-зима 2020
Жертва
Вълчият вой пропука тишината. Покоят, в който бе потънала гората, се разцепи и в пролуките му мракът придоби още по-голяма плътност. Луната, иначе бледа и бездушна, започна да наедрява, наливайки се с кървави оттенъци. Голите клони на дърветата се заудряха едни в други – сякаш обезумяла реакция на утаечната тишина, витаеща тук. Вълчият вой се... Continue Reading →
Dreamer in the wind 